3 любими откъса от "Войната на таралежите"

"Войната на таралежите" - любимият детски роман от братя Мормареви тази година има ново издание от "Сиела", при това - с твърда корица. Неин художник е Дамян Дамянов, известен автор на много илюстрации към детски книги, на пощенски марки и калиграфия.

Новото издание припомня хубавия филм на режисьорката Иванка Гръбчева, сниман през 1979 г.  Той е продължение на "Таралежите се раждат без бодли" по сценарий на авторите на двата романа - братя Мормареви, и на Миряна Башева. Филмът остава в спомените и с чудесната игра на Митко Ганев, Асен Коцев и Борил Петров като Маляка, Тончо, Пантата.

Припомняме си някои свежи моменти от живота на "таралежите":

" - Никакви тренировки! - отсече майка му. - Да сяда да учи.

- Ти търча да го запишеш! - упрекна я бащата. -Спортист ще го правиш!

- Спортист! Три кюфтета и една баничка намерих под леглото му.

Маляка наведе глава. Никога не беше се хранил така добре, както по време на гладната стачка.

- Под леглото! - каза бащата. - Пак преувеличаваш. Откъде накъде ще държи кюфтета под леглото.

Отвън се разнесе свиркането на Камен - тревожно, настойчиво.

- Чакат ме! - обади се Маляка.

- Да чакат! - сряза го майка му.

- Щом го чакат, трябва да отиде! - намеси се бащата и се обърна ядосан към сина си: - Бягай сега, че…

Маляка грабна найлоновата торба с гуменките от ръцете на майка си и изхвръкна от апартамента преизпълнен с чувство на благодарност към баща си -чудесен човек, благороден. Заслужаваше да е министър, а не само директор на кантора за внос и износ.

Щом чу, че външната врата се хлопна, майка му избухна:

- Педагог! Аз кажа едно, ти друго!

- Преди да кажеш нещо, трябва да помислиш! Как ще го лишаваш от игра, как?!

- Двойка по ботаника.

- Е, не е толкова страшно, де. Ботаника! Аз съм получавал двойки и по математика, и по химия. И пак станах инженер-химик.

- Ти, ти, само себе си знаеш. Не ме интересува колко си имал ти. Сега е друго.

- Няма друго, ма, няма друго! - повиши тон Никола Маляков. - Едно и също е, все се повтаря, ей това е! А и друго да е, какво? Може да стане спортист. Ей такива сълзи ще лееш пред телевизора, когато му закачат златни медали."

...

„ - Тончо, я ела тук.
- Какво?
- Ти мръсни думи знаеш ли?
- Знам две!
- Ела да те науча още две.
- Добре, ама ти първо ми ги напиши, а после ще ме изпиташ."

...

"Лъчезар Пантев, дънгалак с наболи мустаци, седеше на последния чин с наведена глава, пълна с тъжни мисли. Щом Добрева не разрешава, значи…

- Имам такъв случай - усмихна се отново чаровно Пангаров на Добрева, - слаб ученик, като започна да спортува системно, подобри успеха си. Въпрос на оросяване на мозъка. Това момче - посочи той към Пантата, - има отлични данни - бързина, отскок, рефлекс…

- Значи мозъкът му е достатъчно оросен! Нека благоволи сега да го използува за учене, пък после…

Лъчезар Пантев си помисли колко несправедлива е класната. Бележките, които беше получил от началото на годината, никак не говореха за добро оросяване на мозъка. Един добре оросен мозък не може да се разсейва така, както неговия. Ето вчера по история например - разказваше им учителката за развитието на градовете по време на феодализма, а неговата мисъл се понесе над града и кацна край игрището по баскетбол. И като го извадиха на черната дъска - тройка! Да не говорим за позора по български език, вместо „Обрядни народни песни“, чу „обедни народни песни“ и когато Станчовска го изпита, той заяви, че обедните народни песни се пеят за апетит.

- Той е талант! - натъртено повтори треньорът и Добрева обърна очи към него. - Да, да! Панта, стани!"

Из новото издание на "Войната на таралежите" от братя Мормареви, художник Дамян Дамянов, "Сиела"